Напред, науката е слънце!

В днешно време безработицата в България "зарази" и висшистите. Процентът на хората с висше образование, а безработни, непрекъснато нараства. В какво се крие причината за тази тъжна и същевременно жалка тенденция?
В това, че висшето образование у нас е скъпо и лошо или в това, че всеки с парички може да стане официален притежател на цяла колекция от най-различни дипломи?
Студентите са подложени на ежегодно увеличение на семестриалните такси - държавата отпуска по-малко пари и университетите си ги "избиват" от студентите. Едновременно с това университетите масово не могат да запълнят бройките за местата си (поради намаляващия брой на кандидат-студенти) и обявяват нови класирания, с което занижават критериите си и общо-взето всеки с успех над 2.99 може да бъде приет. Все пак университетите не могат да си позволят да се лишат от "спонсорите" си.
Така младите и отегчени, тотално незаинтересовани и немотивирани гимназисти под опеката (и портмонето) на родителите си, попадат във ВУЗ-овете.
Човек, който пет години пие, става алкохолик. Студент, който пет години пие, става магистър.
Ето така се раждат безработните висшисти в България. Дипломата сама по себе си не е гаранция за способностите и знанията на притежателя си. Това твърдение се подкрепя от жалката статистика, че България е сред лидерите по купени дипломи. Бизнесът с "висшето" цъфти. Всеки с достатъчно дебел портфейл и достатъчно влиятелни познати може да се сдобие с каквато диплома си поиска.
Учебните заведения са просто едни търговски дружества - кой го е грижа за качеството, бизнес да става!

Но армията от безработни висшисти не е само плод на шуробаджанащината във ВУЗ-овете. Има хора, които наистина искат да станат специалисти в определена област - те са мотивирани, любознателни, амбициозни. Те, за съжаление, се сблъскват с един друг проблем: висшето образование не е ориентирано към потребностите на пазара на труда. Всеки новоизлюпен  студент, кандидатстващ за работа, се сблъсква с изискванията на съвременния работодател - опит, компютърни умения, владеене на ПОНЕ два западни езика. Ако успоредно със следването си, бедният студент не е изкарал курс по компютърна грамотност и още един по английски, и не е успял да си намери работа-хоби по специалността (за която му плащат символично, тъй като на него му трябва за стаж) - той просто няма шанс.
И стигаме до кулминацията на цялата тази идилия: мнозинството от висшистите, за чието образование държавата е плащала (колко е плащала само тя си знае...), се занимават с нискоквалифициран труд - продавачи, сервитьори... Защото в безизходицата си младите висшисти са принудени да приемат дори работа, за която преди икономическия срив трудно са се навивали и хора с основно образование.
"Който учи, няма да сполучи!"
Чичко Маркс го е казал преди един век: "Битието определя съзнанието". В днешно време не е нужно да си висшист и професор, а да разбираш от компютри, нови технологии, да знаеш езици и едно от най-важните "изисквания" - да познаваш "правилните хора" - личните познанства все още са не само най-използвания начин за търсене на работа, но и най-успешната формула за нейното намиране.
http://joblessone.bulgarianforum.net/f5-forum

Професия "Просяк"

Когато стане въпрос за безработица няма как да не се сетим за хората на улицата, които подават ръка напред и молят минувачите за милостиня. Всеки от нас ги е виждал и повечето от нас в един или друг момент са ги съжалявали и са им подавали някаква монета - били то 10, 20 ст. или дори левче. И докато сме извършвали този акт на милосърдие сме се казвали: "Дано никога не изпадна до тяхното ниво" или "Колко ли трудно се живее така?". Сигурно наистина е трудно, но днес ще ви разкажа една случка, след която цялата ми представа за просяците се преобърна с главата надолу. Може и с вашата да се случи така, а може и да продължите да ги съжалявате - сами избирате.............

Може би беше преди около месец. Прибрах се от тежък и уморителен ден на работа, ударих си един душ и понеже бях доста уморен и леко напрегнат реших да разпусна в кварталното барче - да пия едно кафе с една кола и да побъбря с барманката на заведенийцето (понеже я познавам). Та, седнах на един от столовете на бара, поръчах си аз кафето и както си бъбрим с барманката влиза един мъж - доста одрипан и мазен, даже по-скоро мърляв. Сяда на бара и си поръчва водка, но не каква да е а "Финландия", която едва ли има човек, който да не знае, че не е от най-евтините. Та, пие си той водката, аз кафенцето и продължавам да си бъбря с барманката. Минаха около 15-ина мин. и човечеца на бара си поръча още едно малко от същата марка, което му беше сервирано. Честно казано малко се озадачих, как такъв човек пие маркова водка в заведение при положение, че е облечен по такъв кофти начин (все пак по дрехите посрещат - както знаем всички), но продължих да си водя разговора, без да се задълбочавам в мислите си. Минаха около 20 мин. още и човекът си поръча за трети път от същото. Не се сдържах и му подхвърлих: "Днес май някой е имал успешен ден, а?", а барманката видимо притеснена го помоли да си оправят сметките. Човека я успокои с нещо подобно на "Не се притеснявай кукло, ще ти платя, няма да избягам", след което от вътрешния джоб на жалкото подобие на шлифер извади една пачка от банкноти, средно голяма - в бързината мернах една банкнота от 100 лв. и около 2-3 банкноти по 50 лв., другото бяха основно двайсетаци (по моя преценка в пачката имаше около 600-700 лв.). Барманката видимо се успокои и му наля питието.
След около пет минути, явно вече и от влиянието на алкохола, човекът се обърна към мен и ми каза, че денят му е бил доста слаб, а не както аз си мисля. Едвам бил закърпил 20 лв., но нямало голямо значение, понеже му бил последният ден по морето. Подех разговор с въпроси - какво има предвид с това "последен ден" и защо 20 лв. да е слабо (та аз си бях скъсал за****ка през същия ден за тези 20 лв.)??? Той започна да ми обяснява, нарече себе си "просяк гастарбайтер", това според неговите обяснения означавало - лятото по морските курорти, зимата по планинските. От май до септември бил близо до морето и просел в морските градове, а от ноември до март - по планинските курорти, през април и октомври почивал -"Всеки има нужда от почивка, дори и аз"- ми рече- "а и без това тези 2 месеца са най-слабите, така че не си заслужава за шепа стотинки да стоя." Разбрах че живее по този начин от 5 години и с времето всичко вече е било добре обмислено и отработено. Има си познати и по двата вида курорти, където срещу минимални суми за наем живее по няколко месеца. Сутрин става рано и отива "на работа", няма началници на главата си, излиза колкото често си иска "от работа" и колкото често му се налага, вечер се прибира по-късно, но това не било проблем, понеже нямал семейство. Не плаща данъци. Колкото заработи все са си за него, обикновено по около 30 лв., но имало и доста успешни дни, в които се прибирал с по 50-60 лв., даже имал един ден, в който се прибрал със стряскащите (за мен) 108 лв., искало му се този ден да не свършва. Имало и своите недостатъци - почти не се къпеш, не се подстригваш, по цял ден си в прахоляка, но с времето се е научил да живее с тези неудобства. Също така каза, че не е бил цял живот така - преди е работил към някаква си мебелна фабрика, но го съкратили, бил женен - но жена му го зарязала и тъй като апартаментът, в който живеел бил неин, той останал на улицата. Спял у познати и приятели, за да се прехрани, просел от време на време и ровел по кофите ("срам, не срам - трябваше да оцелявам" - каза той). Та, с времето установил, че хората са милосърдни и може да изкарва пари с просия. Естествено в началото не знаел къде да проси, за да изкарва повече, но се научил с времето. На втората година му блеснала и идеята да сменя местата за просия според сезона и така започнал да пътува между градовете. По този начин му останало време и за двете ваканции. Сега даже и някой да му предложи работа не би се хванал за нищо на света. Няма никакви осигуровки, но си бил заделил някой лев за черни дни, така че бил спокоен. А и каза, че тая "професия" може да я работи и доста след пенсия, така че на практика безработен не може да остане.

Прибрах се вкъщи и бях много озадачен - замислих се, че се спуквам от работа за 400 лв. на месец, а хора като събеседника ми в барчето ги изкарват с лекота за приблизително половината време.......



Та, следващия път, когато хвърлите монета на някой просяк, може би ще се зачудите дали това не е някой "просяк гастарбайтер".

http://joblessone.bulgarianforum.net/c1-category

Безработен и беден или работещ и...........беден

Да си безработен в България е начин на живот, но нима е по-добър вариант да се "скъсваш от работа" и да не можеш да приключиш "начисто" месеца, без за пореден път да си "влязъл в борч"??? Единственото, което да ти се върти в главата, да е само "ОТ КЪДЕ ДА ВЗЕМА ПАРИ НА ЗАЕМ"????
А на работа едно и също: "работодателят" ти те експлоатира като вол, плаща ти колкото да не е без хич и единственото, което чуваш от него, е вечното оправдание - "Ами, криза е!". А ти трябва да си траеш, понеже знаеш, че опашката от безработни е твърде голяма и не искаш да си част от нея. Бавят заплатата, не плащат осигуровки, правят ти глупави удръжки и постоянно те следят за евентуални грешки, които може да допуснеш - за да имат след това повод да те смъмрят и "орежат".
Когато кандидатстваш за работа, първият въпрос е "Колко очакваш да получаваш?", а НЕ "Какво образование имаш?". Вече нямат никакво значение възможностите ти, а как оценяваш труда си (колкото по-ниска е оценката за труда ти, толкова по-добре). Работиш по 10-12 часа на ден за по 300 лв. на месец и си доволен, че този месец си взел "заплатата" навреме и без поредните измислени удръжки.
И същите тези "кръвопийци", така наричащите себе се "работодатели", да изсмукват всяка живителна сила, която си способен да покажеш, без да им пука. А самите те да карат нови коли - джипове, мерцедеси и БМВ-та, на които само едната гума е по-скъпа от месечната ти заплата. Задължително поне веднъж годишно да ходят на почивка до някоя екзотична страна, която ти единствено ще видиш само на картата, докато работиш за тях.
Да ти пълнят главата с "врели - некипели", че според някакви си социологически проучвания безработицата намалявала. ГЛУПОСТИ и то големи. Намалява в бюрата по труда, понеже повечето хора вече не виждат смисъл да ходят и да се записват там. И държавният сектор не е "цвете за мирисане". Орязаха заплатите, премиите, пенсиите и още един куп други неща. И там намалиха персонала. След частниците и държавата се изхитри - работа, която я вършиха двама, че и трима, сега я върши един. А министърът "цъфва" от екрана на телевизора ми и за пореден път се бие в гърдите (може би десети, вече даже не ги броя), че ни е измъкнал от кризата.... ха-ха. Да се смееш ли, да плачеш ли? И изобщо някой вярва ли му на тоя - нас ли лъже, себе си ли???
http://joblessone.bulgarianforum.net/f3-forum